Бяла улица, бяла улица, бяла река -
капризи на времето - изненада...
Дръпнеш пердето внезапно ,
внезапно с ръка -
зад прозореца, виж, сняг пада.
И така, и така между двама
в миг нетраен премине дума ,
от която боли
и горчиво, горчиво разбираш ,
че в тихата стая
между нас вече сняг вали.
Може би всичко е бяло
между мене и тебе сега
приказно бяло начало, бяла тъга.
Чувствата тлеят и гаснат
и не знаем под преспи от сняг
ще поникнат ли някога пак.
