Всяка нощ ми казва, че съм пак сама –
казват ми го също твоите писма.
Всеки плик е спомен, всеки ред – тъга;
не, не плача – знам, то бе шега…
Будна те очаквам, сякаш вън е ден,
и не идваш вече и в съня при мен.
Всеки миг е спомен, всеки сън – тъга;
не, не плача – знам, то бе шега…
Няма да те моля, нищо че боли –
обичта без гордост пак е край, нали?
Всеки жест е болка, всеки вик – тъга;
не, не плача – знам, то бе шега…
