Страшен глад, страшен студ
ни сковава, не знам докога.
Пълен крах, лош късмет
тежко е в тези дни на борба.
Припев:
Без пари, без души,
но пак опитваме да стъпим на крака.
Докога все така?
Затова пък идват мъжки времена.
Знам няма как да погледнем в мрак.
Знам няма как, но сега се налага.
Хайде живот изчисти тази плесен
и кошмара жесток да превърнем в песен.
