Питам днес кои сме,
бяха други времена,
а днес сме вече ние,
май пораснали деца.
Играем си в живота,
не с батерии, а с ум
и свикнахме да лъжем,
нещата стават с малко шум.
Припев:
А доминото се играе с правила,
един на друг приличат от една страна,
хееее, на ляво или дясно всеки има коз,
излизаш от играта и няма да си бос.
Незнам дали не искам пак да съм едно дете,
което пази своя малък свят от гласове,
които му показват нещата в други цветове.
Дали и те ни лъжат, че всичко е така добре?
Припев:
[ Музикална пауза ]
Припев(x2):
