Както страдаме от грипове
и целуваме от скука,
иде вятър и напипва
във живота ни пролука.
Както вярваме във слухове
и навиваме обиди,
въздух в стаите избухва -
иде вятър, иде…
Хей, иде вятър, иде…
Сепнато от сладък спазъм,
вдига времето камшика,
песента която пазим,
вятър тананика.
И косите ми сивеят,
и душата ми отлита.
Хей, иде вятър, иде…
