Нашата сила извира,
от хилядолетия и векове
и днес сърцето ти не спира,
да тупти родино, нищо че,
сега си ти една,
малка, разпокъсана,
ограбена земя,
от хищници разкъсана.
Земя, която беше,
красива и свободна,
на три морета ти стоеше,
непримирима горда.
Реки от кръв са текли,
по твоята снага,
безброй юнаци са паднали,
със името ти на уста.
България - ние те обичаме,
България - във вярност ти се вричаме, Пр.
България - за нас ти си една,
България - ти си нашата страна.
Историята ни древна,
е наш'та жива сила
и днес ни е потребна,
родина 'щото си се свила,
в една човешка длан,
ограбена, но несломена
и не от войни и бран,
а от велики сили разделена.
Припев:
Идеалите ни вечни,
те са нашата упора,
предците ни за тях,
воювали са без умора.
Те храбро и без страх,
са падали във боя,
за да можем ние днес,
да казваме - родино моя.
Припев:
България (х15)
над всичко!
