От спомени, в които се смя, да плачеш идва ли ти сега?
Сълзите текват ли ти сами,
като по навик викаш ме ти?
Не съм тук, дори да крещиш,
до празното място ще заспиш.
Лампата ти ще гасиш.
Завий се, мен няма ме!
Но всичко дето имахме тук,
ще свикнеш ли да го имаш с друг?
Аз! В това легло прегръщах те, аз!
От тези чаши пиехме за нас.
Всичко аз докосвал съм го аз!
Аз бях тук!
С целувка будех те и те приспивах.
Тук се карахме и те разсмивах.
Как ще обичаш друг в този дом?
Аз бях тук!
С приятели празнуваш ли ме?
Да си силна псуваш ли ме?
И като останеш сама,
превръщаш ли се в рана?
От снимките изряза ли ме?
На нощта разказа ли ме?
От болка искаш ли да крещиш,
че без мен не можеш да спиш?
Но всичко дето имахме тук,
ще свикнеш ли да го имаш с друг?
Аз! В това легло прегръщах те, аз!
От тези чаши пиехме за нас.
Всичко аз докосвал съм го аз!
Аз бях тук!
С целувка будех те и те приспивах.
Тук се карахме и те разсмивах.
Как ще обичаш друг в този дом?
Аз бях тук!
[Десислава:
Даже да съм с друг,
вече за теб ще мисля аз, вечер.
Тайно ще си ми в сърцето,
там ще бъда твоя!
Преминава деня,
пак съм с него, но съм сама!
Искам пак да дойде нощта!
Да съм с теб макар и в съня.
Преминават дни и нощи,
още мисля за теб, още!
Имаш ме и да те няма,
повече от всеки друг.
Даже да съм с друг,
вече за теб ще мисля аз, вечер.
Тайно ще си ми в сърцето,
там ще бъда твоя!
Ще бъда твоя!]
Аз! В това легло прегръщах те, аз!
От тези чаши пиехме за нас.
Всичко аз докосвал съм го аз!
Аз бях тук!
С целувка будех те и те приспивах.
Тук се карахме и те разсмивах.
Как ще обичаш друг в този дом?
Аз бях тук!
