Орнела:
Колко нощти връщаш се пиян,
нямаш милост, нямаш капка срам!
Пред вратата пак ще спиш аз знам -
миришеш ми на алкохол!
Манолис:
Виното лекарство е за мен,
трябва да го пия всеки ден!
Пускаш кучето до теб да спи,
а мен ме гониш, нали!
Припев:
Орнела:
И виното се разлива,
като черно мастило в твоята душа!
Манолис:
То е късче от рая дай ми,
дай ми да пия сега! Йе-йе-йе-йе-йе-йе!
Руйно вино да тече по мойте вени,
любов блажена е за мене чашката,
с нея и живота ми е без проблеми,
та ако ще пред мен да рухне и света!
Орнела:
Падаш, ставаш! Ставаш, падаш,
пак, като някой вчерашен глупак!
Пред вратата пак ще спиш аз знам -
миришеш ми на алкохол!
Манолис:
Виното лекарство е за мен,
сякаш,че пиян съм си роден!
Вместо да ме разболяваш ти,
от мойте устни пийни!
Припев:
