Без работа се скитаме,
с къшей хляб засищаме
мечтите си, които
след трудни дни не умират в нас.
Сред бедност се обичаме,
децата си залъгваме
с приказки, които са приказвали преди. (х2)
Припев: (х2)
Аз ще замина ,ще замина с болка,
болка впила нокти жестоко в мен,
защото тук е мойта стряха,
а в нея моят дух вграден.
Сред чужди ще намираме
охолство, сбъднати мечти,
но тук ще грее огън,
от който жар пак ще взимаме.
Сред чужди ще обичаме,
децата ще залъгваме със залъци
от спомена за родната страна. (х2)
Припев: (х2)
