Синя паница, сребърна пшеница.
Що ли е, що ли, що ли е то?
Синя не купена, а в поле загубена.
Що ли е, що ли, що ли е то?
Нека за небето пеем, за звездите,
нека тази песен стигне чак до тях.
Нека всеки тези светли песни да ги види
и подпалени от звезден прах.
Било, не било земята позлатило,
що ли е, що ли, що ли е то?
Не огладняло, нито ожадняло.
Що ли е, що ли, що ли е то?
Нека и за слънцето запеем песен,
ще домине и за живот без край.
Тоя весел цвят на пролет той е и на есен,
Той е ален дъх на младостта.
Що ли е то, що ли е то?
Що ли е то, що ли е то?
Било, не било бързо лекокрило,
що ли е, що ли, що ли е то?
Ни се чува, ни се види всеки му се свиди,
що ли е, що ли, що ли е то?
Нека да запеем и за тебе, мене,
че дошло е време да те укротим
Нека с теб да влезем, в седло и стреме
и в цветове незнайни да летим.
