Сладкопойна чучулига
над полето се издига
и с разперени крилца
литна долу над селца.
До градинки се снишава
над къщята приближава
над орачи с ясен глас
дума, миличка, тогаз:
Хей орачи, работливи,
погледнете ваште ниви-
клас навел е стъбълца
пълен с хубави зрънца.
И не стойте, сиромаси,
ни минута у дома си,
а далеч от всяка скръб
лъскав острете сърп,
та нивята пожънете,
златно зрънце приберете-
ни един не знай от вас,
що го чака тук до час.
