Зайченцето бяло цял ден си играло
в близката горичка със една сърничка.
Вече се стъмнило, слънцето се скрило.
Зайчето разбрало, че е закъсняло.
Хукнало да бяга, както му приляга,
но във тъмнината сбъркало следата!
Седнало да плаче малкото юначе.
На кого да каже път да му покаже?
Спряла под елата с лампичка в ръката
малката светулка, на щуреца булка.
Зайчето видяла, пътя му огряла.
Отишло при Зайка, свойта мила майка.
