Възелът е развързан и аз не мога да го угася,
шестото чувство на самотната душа
сякаш тънко стръкче прониква през пясъка на болката
като пламъка, който се опитва да се освободи
Кой ще ми покаже какво е любов?
и може би няколко думи са достатъчни
да освободят ума от железните окови
и да построят гръмоотводи,
някой ден чувствата ще охладнеят
и празнотата завинаги ще си отиде,
междувременно аз ще я превърна в изкуство
тази самота е любовта
Припев:
Хиляда пъти в секунда, сърцето бие като лудо,
отново тъгата тече като река отвъд ръба
хората отминават, а вместо тях остава
сама с мен моята меланхолия.
Направи бавна стъпка към съдбата,
изправи раменете, ако ръцете треперят,
как да се включиш в тази тънка нишка,
когато сърцето е лед
един ден чувствата ще охладнеят
и празнотата завинаги ще отстъпи,
а аз през това време ще превърна в изкуство
тази самота в любов
Припев:
Хиляда пъти в секунда...
меланхолия...
хората отминават..., а вместо тях
Припев:
