Земята в илюминатора
Земята в илюминатора
Земята в илюминатора се вижда.
Както синът тъжи за майка си, както синът тъжи за майка си
тъжим ние за земята, а тя е сама.
А звездите все пак, а звездите все пак
са по-близко, но все така са студени.
Като в часове на затъмнение, като в часове на затъмнение,
чакаме светлина и земни сънища сънуваме.
И присънва се, не бученето на космодрума,
не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,
тревата край домът ни, зелената, зелената трева.
А ние летим в орбита, по пътища неизвестни
в прошит с метеорити простор.
Оправдан риск и мъжество, космическата музика
изплува в делови разговор.
В някакъв дим полупрозрачен,
земята е в илюминатора
на изгрева и залеза
А синът тъжи за майка си, а синът тъжи за майка си
Очаква майката сина,а Земята синовете си.
И присънва се, не бученето на космодрума
не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,
тревата край домът ни зелена, зелената трева.
И присънва се, не бученето на космодрума
не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,
тревата край домът ни зелена, зелената трева.
И присънва се, не бученето на космодрума
не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,
тревата край домът ни зелена, зелената трева.
