Малка къща в двор зелен
беше моят бащин дом,
но остана само спомен,
който скрито пазя в мен.
Град след град след туй видях
и под много стрехи спах,
но насън се връщах плахо
в своя бял далечен дом.
Припев:
Всеки има пристан свой,
дето спомените спят,
малък, топъл, ласкав кът,
дето влиза само той.
В моя бял далечен дом,
вече няма близки хора.
Той остана само спомен,
който скрито пазя в мен.
