бяла тишина пада над града
тъмни улици, хора без лица
В празна стая в ъгъл студен
самотен мечтая за новия ден
и тегне над мене мъка греховна
впила свойта паст отровна
реших да се боря, уви не успях
и паднах жестоко сам със своя грях
своята грешка сега разбирам
и прошка за нея не намирам
бяла тишина пада над града
тъмни улици, хора без лица
ето ни пак брато
всичките на едно
заедно в града живеем в мечта
улици тъмни, нощна игра
хора живеят без правила
има ли начин и аз така да живея без тъга
хора умират, а други се раждат
животът измива и се изражда
бяла тишина пада над града
тъмни улици, хора без лица
Изтича животът но май има блясък
подобен да ситен в шепите пясък
в тясната стая прозорец отворен
прониква през него въздух отровен
заспивам бавно с празна душа
изпива бавно всяка мечта
и поглед последен искрица надежда
страхът ми сетен в нея се вглежда
бяла тишина пада над града
тъмни улици, хора без лица
бяла тишина пада над града
тъмни улици, хора без лица
