Сашо Роман:
Ти защо от мен си тръгна и нима ти не разбра,
колко плаках, колко чаках да се върнеш пак?!
Цветелина:
Ти защо не ме повика и нима ти не разбра,
че обичам само теб както никой друг?!
Цветелина и Сашо Роман:
Вече късно е да се обичаме,
но сърцето не моли, да забрави ти!
Вече късно е да се обичаме,
но сърцето не моли, да забрави ти!
Сашо Роман:
Знам, че късно е за всичко, тъй живота отлетя,
но и знам, че те обичам както никоя!
Цветелина:
Тази среща закъсняла, цял живот ще ми тежи,
но ми стига аз да знам, че обичал си ме ти!
Цветелина и Сашо Роман:
Вече късно е да се обичаме,
но сърцето не моли, да забрави ти!
Вече късно е да се обичаме,
но сърцето не моли, да забрави ти!
