Той не беше по-различен, беше като нас
имаше си име и живот.
Нито дявол, нито ангел, беше като нас
малко по-добър, отколкото по-лош.
Той се смееше с нас, пиеше с нас.
Той живееше с нас и вместо нас.
А в една студена вечер тръгна вместо нас,
влезе сам в мрака и остана сам.
Припев:
Казаха, че бил герой,
че била съдбата такава.
Казаха , че бил герой, в онзи миг.
Казаха, че бил герой, ала друго той би ми казал:
"Я млъкни... Какъв герой? Аз съм ченге-едно ченге!"
Беше той един от нас никога на глас
не говореше за слава и за чест.
Но когато се наложи тръгна вместо нас
и едно ченге така липсва днес.
Припев: (х2)
Едно ченге , едно ченге, едно ченге.
