Давам ти дори небето си,
за да литнеш ти с птиците.
Но тъга се ражда,
пътя ми прегражда
към сърцето твое.
Припев:
Страдам и обичам,
жена съм за това.
Няма да загубя
силата на любовта.
Страдам и се моля,
в този храм дойдох.
Страдам, но съм твоя
чак до края аз любов.
Света обичам, но вземи го ти.
Сълза вземи за спомен и върви.
Не гледай ти в мойте очи,
че тъга се ражда, пътя ми прегражда
към сърцето твое.
Припев:...
И някъде сред шумната тълпа,
отново дебне мойта самота.
А щастието вечно е лъжа
и тъга се ражда, пътят ми прегражда,
към сърцето твое.
Припев:.../х2/
И тъга се ражда, пътят ми прегражда,
към сърцето твое.
Страдаш и обичаш./х4/
Припев:.../х2/
