Щура битка почна в клас,
счупихме вратата,
кой виновен е от вас,
кресна госпожата.
Дяволчетата у нас,
дето побесняха,
изпариха се за в час,
като дим в мъглата.
Гузно сведохме очи,
свили раменете,
важно е да си мълчим,
ние сме си цвете.(2)
Ще си купите врата,
щом сте тарикати.
Рече наща госпожа
-Бързо по местата !
Знаехме си, че с това
няма да се свърши,
конско или пък пердах,
ни очаква в къщи.
Но зад погледа ни плах,
тайничко надничат
дяволчетата без страх,
те си ни обичат.(4)
