Колко дълго мечтах да се върна,
да погаля с усмивка лицето ти,
ти сега си пред мен,
ангел мой съкровен.
Много болка в сърцето си носих,
много често те виждах в мечтите си,
любовта ми към теб беше
приказен блян.
Припев:
Теб, само тебе съм обичала,
страдах и те чаках до сега,
любовта е истинско щастие,
много искрена обич и тъга.
Трябва ли винаги да се заричаме,
болка и радост с теб да разделим,
трябва и в мъката да се обичаме
и в любовта до край да изгорим.
Пак целувам очите красиви
и дочувам божествена музика,
колко нежност, любов,
крият тези ръце.
Ще отминат тревоги и радост,
ще блестят посребрени косите ни,
ще запомним завинаги,
тази хубава нощ.
Припев:
Теб, само тебе съм обичала,
страдах и те чаках до сега,
любовта е истинско щастие,
много искрена обич и тъга.
Трябва ли винаги да се заричаме,
болка и радост с теб да разделим,
трябва и в мъката да се обичаме
и в любовта до край да изгорим.
