Пак е пролет цяла от слънце и цветя,
но защо ли ми е тя?
Цял съм в пролетна умора и печал,
цяла зима съм скучал.
Може би е за сега, може чак до есента
да ме влачи зимната тъга.
Може да е епизод, може да е цял живот
казва ли ти някой до кога.
Припев:
Как си ти? (х2)
все едно и също правя.
Как си ти? (х2)
зле съм, но ще се оправя.
Пак е есен, но това е за добро,
дъжд се лее из ведро,
на дъжда ще кажа свойто ведро да,
да ми тръгне по вода.
Може да е за сега, може чак до пролетта,
все така да бъда на ниво.
Пролетната ми тъга се разкара чак сега,
казва ли ти някой от какво.
Припев:
