Вярвам във Тебе и в посоката вярвам,
във очите Ти виждам, със сърцето си зная,
във сърцето си чувствам отворена рана,
тази мисъл в душата ще напали жарава.
Трябва ли, искам ли, зная ли, мога ли?
Мило и тъжно е, страшно е, болно е.
Болно е, страшно е, мило е, грешно е.
Мога ли, зная ли, искам ли, трябва ли?
Вярвам в Теб.
Вярвам в пътя и в мечтите си вярвам,
във очите Ти виждам, със душата си зная,
със душата си чувствам, че ще бъдем с Теб двама,
че ще стана жарава, за да мина през клада.
Трябва ли, искам ли, зная ли, мога ли?
Мило и тъжно е, страшно е, болно е.
Болно е, страшно е, мило е, грешно е.
Мога ли, зная ли, искам ли, трябва ли?
Вярвам в Теб.
Тодор Янкулов
