Тежко пада топъл черен сняг.
Зад вратата лази лепкав мрак.
В реката вода налей –
от жажда насън не пей.
У дома се завръщам,
нестинарки бродят в моя сън.
Самодиви прегръщам,
гайдите ме викат вън.
(х2)
Кални стъпки върху бял саван,
там, накрая, всеки ще е сам,
зная.
В бокала сълза налей,
изпий я, а после пей!
При вас се завръщам,
нестинарки бродят в моя сън,
самодиви прегръщам,
гайдите пищят навън.
(х2)
Изяжда светлината
сянката;
извира от реката
жаждата.
Крещи в тишината
споменът.
