Когато при мен си, не чувствам аз обич
и сякаш дърво съм в твоите ръце.
Целувам те само, защото ти искаш
и нежно ме галят аз твоето лице.
Тогава се питам, защо те обичам?
Нима си от всички по-хубав сега.
Защо точно тебе, любим да наричам?
Да плача, да мисля, да страда в нощта.
Целувала ли те с обич, с нежност?
Но няма те, где си сега ти ела.
Раздялата наша за мене е вечност,
когато от обич аз цяла горя.(x2)
Но ето сега си далеч ти от мене
и с обич, и стълба взе моето сърце.
И ето дървото превръща се в нежност,
и искам да гали с ръце и лице.
Ръцете протягам, но ти все не идваш,
очите ми молят, ела в нощта.
Сърцето ми вярва към мен вече тръгваш,
ела си любими при мене, ела.
