Болен ми лежи Делия
в тъмна, хладна удая.
Майка му диван седеше
и на Делия думаше.
Стани ми синко Делия,
че са е пролет пукнала.
Конче ти тропа в яхъри
любе те чака да идеш.
Делия глава натегна
и си на мама думаше:
"Болен съм мамо от клетви,
от Станкината майчица."
