Шишки
Ай, м****
Да, нормално, вече направих 3
Подай водичката
Да, нормално, вече направих 3
Надрусах се с трева право в д*****
Да, нормално, вече направих 3
Подай водичката
Надрусах се с трева право в д*****
Подай водичката
Да, нормално, вече направих 3
Подай водичката
Н-н-нормално, вече направих 3
Д-д-дай водичка
Надрусах се с трева право в д***-пе-пе
Подай водичката
Подай, п-п-подай
Нормално (Нормално)
Мама молеше да не се бъркам в глупости, но аз бях инициатор на глупостите
Обещах си да спра да пуша джойнти, но някъде след двадесето число
Ужким всичко ми е наред, без очила мога да изляза на улицата
Но днес не е този ден — звъни ми Пашок, казва: „Ще се надрусаме ли?“
Отменям всичко, но моят гриндер ще работи на пълни обороти
Казвай каквото искаш, м****, поръчах стек, за какво ми са съдии?
И по същество тук държим на своето, видях ви — вие сте ш***** клиника
Аз съм с очила, наричай ги заплата на семейството, сам си пуши индиката
Сам си пуши индиката, к***, сам си пуши тревата
Забих си плътен сативен сплиф, подай водичката
Забих си плътен сативен сплиф, подай водичката
Забих си плътен сативен сплиф, к***, подай ми водичката
Корвус, шапчица (Шапчица), подай ми водичката (Водичката)
Дупчица в бутилчицата, пътувам в електричката
Обичам твоите очила (Очила), надрусах се с трева в д***** (В д*****)
Това са дупчести редове (Редове), но пробийте ми юздечката
Свърших на печката (Печката), стар фен съм на „Гречка“ (Гречка)
В гащите семки, но сред нас има мускулести (Мускулести)
Качихме се с п**** в колата (Колата), Федук няма да ни издъни
Белгород ни посреща (Посреща), е**... ни, а ние заякваме
Не се бъзикай с кавказци, момче, знам — могат да те пробият
На вид си кривоват, на п****** косъм къдрав
Не ни трябва охрана, стаф по джобовете
„Не се бъркай в глупости“ молеше мама (Молеше мама)
Мирише на шишки от километър (Километър), но за бабата — аз съм зеленчук
И не трябват никакви сантименти, ще взема боклук и ще се чукам с него
Иска ми се погледи, но други (Иска ми се). Какво е надянал? Той е ш**** психар (Какво?)
Ужким съм млад, но старче, Толя не е спокоен, но аз не съм наркоман
И постоянно сме на ръба на смъртта, като Фрида Кало, но сме гении, като Айнщайн Алберт
Ако искаме нещо, веднага го получаваме; всичко, което получаваш ти — е удар в мутрата
Гледам в бъдещето, взимам парите, не римувам на едлибове, защото не съм Kizaru
Това е Гради, човек, до мен е Техник, човек, градът ми ще запомни — това е най-добрият вайб (Вайб)
И искам като на Паша (На Паша), морето да ми е до колене
Но ще подам водичка на Миша (Миша), гърлото да не боли
И от низините крещяхме, ненапразно си дадохме всичко и бяхме чути
И кой ви каза, че не може (Че не може) да стигнеш до целта и да оцелееш тук?