Когато смисъл в живота няма,
не ме отчайва човешката ми драма.
Тогава също с любов присъща,
с ръка гореща надежда ме прегръща.
Припев:
Зная, вярвам, имам щастлива звезда,
вечна, ярка, пази ме тя от беда.
Колко ли завист аз надживях,
любен и мразен пак оцелях.
И щастлив съм, че мога час подир час,
пак да живея с моето аз.
От нас живота когато граби,
мъже да бъдем, не бива да сме слаби.
Живота смисъл когато няма,
живейте дръзко, животът е измама.
Припев: (х2)
