Отново скитам сам по улиците мръсни,
въпроси без отговори прескачат се в умът ми.
Защо се случва т'ва на мен крещял съм хиляди пъти,
но само ехото в мъглата отговаря на гнева ми.
Главата ми е пълна със болка и омраза,
в кръвта, в плътта и мислите като някаква зараза.
Болен дух във болно тяло колко дълго би живяло,
във моя леден свят сякаш времето е спряло.
Леден свят, замръзнали думи. (Сякаш времето е спряло, х2)
Виждам леден цвят и в мойте очи. (Сякаш времето е спряло, х2)
Ледена стена помежду ни, стена от мъртви души. (Сякаш времето е спряло)
(Там времето е спряло, в мен времето е спряло)
(В моя леден свят)
Дай, дай ми ръка, над пропастта
да премина разперил крила
и всяко сърце, сковано във лед,
дай ми огън да разтопя.
Ръка в мойта ръка трепери да сложи край на всичко това
и една вече мъртва част от мен тласка другата към смъртта.
Не искам вечно аз да бъда стъпкан във калта
или да бъда пионката във нечия ръка.
Майко, моли се за сина си. Той е толкова близо до ръба
на същата тази пропаст, която обществото изкопа.
От поколения наред градите ледена стена
във душите, умовете, задушава ме сега.
Леден свят, замръзнали думи. (Задушава ме сега)
Виждам леден цвят и в мойте очи. (Задушава ме сега, х2)
Ледена стена помежду ни, стена от мъртви души. (Задушава ме сега)
(Задушава ме, задушава ме сега)
(Моя леден свят)
Дай, дай ми ръка, над пропастта
да премина разперил крила
и всяко сърце, сковано във лед,
дай ми огън да разтопя.
Леден свят, замръзнали думи...
Ледена стена помежду ни...
Задушава ме сега!
Леден свят, замръзнали думи. (Задушава ме сега)
Виждам леден цвят и в мойте очи. (Задушава ме сега, х2)
Ледена стена помежду ни, стена от мъртви души.(Задушава ме сега)
(Задушава ме, задушава ме сега)
Леден свят, замръзнали думи. (Задушава ме сега)
Виждам леден цвят и в мойте очи. (Сякаш времето е спряло, задушава ме сега)
Ледена стена помежду ни, стена от мъртви души. (Задушава ме сега)
(Там времето е спряло, в мен времето е спряло)
