Загубих следите ти, улици пусти,
посягам към твойто небе.
Загубих очите ти, странно безмълвни,
плувам във твойто море.
Загубих и думите, топчета шарени,
които събирах насън.
Нощи забравени, вали тихо навън.
Припев:
И вече няма как
да заспя на твоя бряг.
И вече няма как,
навън вали, а теб те няма.
Няма никой в твойта стая,
прозорци със тъмни очи.
Заглъхващи стъпки, нощта се прозява,
после по твойте следи.
Утрото носи забравени ласки,
посягам към твойто небе.
Помня очите ти
толкова тъжни.
Припев:
И вече няма как
да заспя на твоя бряг.
И вече няма как,
навън вали, а теб те няма.
