Любовта замлъкна помежду ни,
като ли разкъсана без думи.
Нашите надежди разпиляхме,
шансовете всички проиграхме.
Припев:
Защо съдба кажи от обич тъй боли?
Нали за любовта живеем на света?
Защо съдба кажи наказваш ни сами,
вината да простим и да разделим?
Две сърца от обич се раниха
и до дъно чашата изпиха.
Нежността им бездната погълна,
любовта в айсберг се превърна.
Припев: (х2)
