За всички мои стари дружки от едно време.
За моят роден град.
1. Когато бях малък, радвах се на малък залък,
тогава за връстниците ми бях просто жалък,
тръгнах на училище , както всички други,
но повечето към мене бяха зли и груби.
Нема нищо, човек съм и прощавам,
в мене немам злоба, но не забравям.
Измина много време и израснахме,
от деца във хора плавно се превърнахме.
Помня как играехме на улицата вечер...
Ех, детство, защо си толкова далече,
сега сме други, и делата ни са други,
праим всичко за кинти и за услуги.
Аз знам, че времената няма да се върнат,
жаби във принцеси никога няма да се превърнат.
Пази боже сляпо да прогледа!
Не забравяй откъде си тръгнал, след победа.
Припев:
Как искам да върна дните назад,
да бъда пак с класа в родният град,
да лудеем заедно пак до зори,
са моите мечти. (х2)
2. Мина още време, всичките се пръснахме,
едни в Испания, Германия - къде ли не..
Градът остана пуст, като вехта дреха,
всеки тръгна сам по пътя на успеха.
Един клас бяхме, една стая деляхме,
в един двор играхме, НАЙ-добрите бяхме.
Още помня как от часовете бягахме,
правехме глупости, но не се издавахме..
Вино, бира и ракия във градинките -
от тия дни ми останаха само снимките.
ГОСПОДИ, върни ме пак там и тогава,
тия дни да изживея с още повече наслада...
Времето разпиля ни като глухарчета,
и ни направи просто стари другарчета,
загърбвам със усмивка всички лоши мигове,
и отдавам почест на моите учители....
Припев:
Как искам да върна дните назад,
да бъда пак с класа в родният град,
да лудеем заедно пак до зори,
са моите мечти. (x2)
