Лоза от земно и небесно лозе,
изгряло над сърцето ми засмяно,
пристигам аз на твойто силно грозде,
преди от другите да е обрано.
Отново чудото на луди срещи
от пламъка на чувствата узряло,
опива ме със дарове горещи
от твойте устни и на твойто тяло.
Отново женска, дяволска магия
държи ме своята прегръдка здраво.
Аз истинското вино си го пия
от твойте златни гроздове направо.
Пиян съм вече, моя обич вярна,
пиян от тебе, дявол да те вземе.
Сърцето ти отдавна е винарна,
отворена за мен по всяко време.
