Ей тъй-както вървя,
някой спира ме, хваща ме за ръка.
Ах, каква жена!
Ела, кимва ми тя
и отваря небрежно една врата.
Вътре-тъма.
Лягам до нея. Търся къде е
топлия дъх, топлия дъх.
Тя ми се смее. После запява
ето така, ето така...
И тъй, казва ми тя,
ти си вече мъж, аз вече съм жена.
И какво сега?
Ела, хваща ме тя,
и отново се галим уста в уста
чак до сутринта.
Краката треперят, ушите пищят!
Нямам дъх, нямам дъх!
Тя ми се смее. После си тръгва
ето така, ето така...
