Понякога попадаш в свят от силуети,
И чакаш пак да чуеш онзи нежен шепот...
Дали е сън, видение, което ти
Безмълвно тихо още гониш!?
И губиш се в магията на звездни бури,
И ето че-отново лунен лъч те буди...
Понасяш се върху криле – невидими,
Вълшебен полъх в тишината...
И ако днес намеря път към твоя свят
Не ме оставяй да се будя...
Ако някой ден намеря път до теб,
Или пък ти до мен – някой ден...
Ако някой ден намеря път до слънцето
За теб и мен – някой ден...
GTR-solo
Понякога - във свят от неми силуети,
Мечтая пак да чуя твоя нежен шепот...
Как бих могъл да прекося цял стъклен свят
От мрамор и прозрачни кули!?
Но ако днес намеря път към твоя свят
Не ме оставяй да се губя ...
В лунен хлад и звезден прах
Към твоя свят !
Ако някой ден намеря път до теб,
Или пък ти до мен – някой ден...
Ако някой ден намерим път към слънцето
За теб и мен – някой ден...
Ако някой ден намеря път до теб,
Или пък ти до мен – някой ден...
Ако някой ден намериш път до мен
Или пък аз до теб – кой ден?!
