Я кажи ми облаче ле бяло
отде идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чули майка да говори:
“Що ли прави мойто чедо мило?
С чужди хора чужди хляб делило?”
Ти кажи ѝ, облаче ле бяло,
жив и здрав, че тук си ме видяло.
И носи ѝ от мен много здраве.
Много мина мъничко остана.
Иде време дома да се върна,
да се върна, майка да прегърна.
