Пролет, пролет, пролет, пролет,
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Пролет, пролет, пролет, пролет,
в косите ни блика, в кръвта ни тече...
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
...
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ни блика, в кръвта ни тече...
