Беше бяла, звезднобяла зима,
малка къща в омагьосан лес,
се събрахме ний, нявгашни другари,
и разбрахме, че други бяхме вече,
но примамлива лампа, просветна пред вратника,
изгря пред нас дивно лице.
Беше бяла, звезднобяла зима,
малка къща в омагьосан лес,
но дордето премръзнали мълчахме,
чудо ласкаво в сумрака ний видяхме.
Ти ми кимна и безмълвно протегна ми
чаша звездно вино, Кристина, Кристина
Припев:
Добре дошли, приятели,
огън гори в тази нощ вечна,
Добре дошли, приятели,
сядайте тук и да запеем пак
Беше бяла, звезднобяла зима,
малка къща в омагьосан лес,
но дордето премръзнали мълчахме,
чудо ласкаво в сумрака ний видяхме.
Ти ми кимна и безмълвно протегна ми
чаша звездно вино, Кристина, Кристина
Припев:
Добре дошли, приятели,
огън гори в тази нощ вечна,
Добре дошли, приятели,
сядайте тук и да запеем пак
После излязохме на двора, аз и Кристина.
Снегът скърцаше под краката.
Целувах я, целувах.
Дали си спомняш, Кристина?
