Може би е странно, може би е смешно,
но като в онази приказка добра,
аз съм омагьосан и без теб не мога,
както да живея, тъй и да умра.
Че като по чудо сто слънца изгряват
щом към тебе тръгне дългият ми ден.
С две торби със болка, с три торби с надежда-
мъчен ала сладък, щом си ти до мен.
Чудо ли е станало със мен-кажи,
чудо ли е станало със теб-кажи,
чудо ли е станало със нас-кажи,
може би е чудо любовта и ти.
Нека бъде странно, нека бъде смешно,
аз, като в онази приказка добра,
искам тъй да бъде, и така ще бъде,
докато живея, докато умра.
Чудо ли е станало със мен-кажи,
чудо ли е станало със теб-кажи,
чудо ли е станало със нас-кажи,
може би е чудо любовта и ти.
