Виж! Как, само любят се луна и слънце,
макар, че вън е скреж...
Там `дето любят се луна и слънце,
ти можеш вятъра с устни да спреш.
Две очи – морета, измиват се във ведро...
Южни ледове, те потапят всичко в скреж.
Кой свали небето от звездния разкош?!
Две ръце невзети – измили светла нощ...
Припев:
Мокра до кости, вир вода –
потапяш ти острови в дън земя.
Изсъхнала в извора – вир вода.
Дъжд ли си или вир ?! Вир вода.
Любовта е монета, зарита в дън земя,
с тайнство и вълшебство извира във вир вода.
Припев:
Мокра до кости, вир вода –
потапяш ти острови в дън земя.
Окъпала мостове, вир вода.
Дъжд ли си или вир ?! Вир вода.
Вир вода.
