Стенли:
Нощи нетрайни носят парфюм студен,
странни и тайни тихо танцуват с мен
Кой ли, кой ли, ще бъда във новия век
Греят реклами сред тях потъвам блед,
силни и слаби хора вървят напред.
Кой ли, кой ли, ще бъда във новия век.
Знак случаен върху сляп екран,
с вечността ли някой е играл?
Локо:
В ледена стая виждам безкрая,
в сенки от рая моите сто лица
В ледена стая виждам безкрая,
спомен за рая или за нощта.
Стенли:
Нощи безкрайни с рокли от сън студен,
странни и тайни тихо заспиват в мен.
Кой ли, кой ли, ще бъда във новия век.
Утрото синьо бавно изплувам блед,
слаб или силен още вървя напред.
Кой ли, кой ли, ще бъда във новия век.
Локо:
Знак случаен върху сляп екран,
с вечността ли някой е играл?
В ледена стая виждам безкрая,
в сенки от рая моите сто лица.
В ледена стая виждам безкрая,
спомен за рая или за нощта.
Стенли:
Виждам, виждам
Виждам, виждам
Виждам, виждам
Локо:
В ледена стая виждам безкрая,
в сенки от рая моите сто лица.
В ледена стая виждам безкрая,
спомен за рая и за нощта.
Стенли:
Виждам, виждам
Локо:
В ледена стая виждам безкрая,
в сенки от рая моите сто лица.
В ледена стая виждам безкрая,
спомен за рая и за нощта.
Стенли:
Виждам, виждам
Виждам, виждам.
