Знам, тя до тебе тих спи,
смъртно буден пак си ти.
Твоята любов е стон,
врата без дом.
Как всичко е като на филм,
някакъв банален филм,
репликите-досие,
за грехове.
ПРИПЕВ:
Дали не чува тя в нощта,
моето име, моето име.
Ще се намери ли сълза,
да разтопи в теб леда.
Дали спокойно спиш сега,
защо за бога не размисли?
Нали раздялата избра,
без теб започвам на чисто.
Спри, моля те да ми звъниш,
няма как да причиниш
болка на едно сърце,
далеч от теб.
Аз, името ти заличих,
коренно се променних,
призрачния(т) град смених,
далеч от теб.
ПРИПЕВ:
Дали не чува тя в нощта,
моето име, моето име.
Ще се намери ли сълза,
да разтопи в теб леда.
Дали спокойно спиш сега,
защо за бога не размисли?
Нали раздялата избра,
без теб започвам на чисто.
Отговори ми, кога ще спре тази агония,
кажи ми, кажи ми, кажи ми?
