Нямам сили да вървя по пътека от тъга
твойте следи изгубих и се лутам днес сама
Нямам сили да вървя по пътека от тъга
твойте следи изгубих и се лутам днес сама
Празно е вече сърцето
болка пронизва лицето,
мрачен и пуст е света
страшен е от самота
Припев:
В пустиня пуста чезна аз,
но не чува никой моя глас
ще спася ли своята душа.
Kато живи въглени в мен спомените парят всеки ден
и не виждам смисъл аз без любовта,
любовтааа,
без любовта.
Нека плаче с мен нощта
тя единствена разбра,
колко тъжи и страда наранената душа. (х2)
Празно е вече сърцето
болка понизва лицето,
мрачен и пуст е света,
страшен е от самота.
Припев: (х2)
