Тук всичко е мъчително познато-
пътеката, където съм вървял,
огромното и необятно лято,
жълтеещата в нивите печал.
Тук всичко е мъчително известно
от дюлята до пътната врата
от сватбата до люлчината песен,
от зноя до дъжда на есента.
Тук всичко е мъчително щастливо:
и утрото, и тая тишина,
и чувствата ми още мълчаливи
по първата сънувана жена.
И нямото ми песенно начало,
поникнало от селската трева
и сетне ненадейно прозвучало
във чутите от хората слова.
