Защо ли не пропусна първата ни среща?
И болката така да си спестя.
Защо ли аз допуснах страст така гореща?
Бездомно да се връщам в дома.
Над мен сега небето синее безразлично,
и питат слепи птиците било ли е това?
Усмихва се морето и някак прозаично,
целува се отново с есента.
Припев:
Спри, не докосвай ме аз съм душа ранена,
спри, не започвай пак с лъжи красиви.
Спри, не прегръщай ме с тези ръце студени,
спри, тъй измамни са очите сини.
Не искам и не мога да спра да те обичам
и сили нямам да се отрека.
Свидетел ми е Бога, че бях с теб различна,
дали не ме напусна за това?
Над мен сега небето синее безразлично
и питат слепи птиците било ли е това?
Усмихва се морето и някак прозаично,
целува се отново с есента.
Припев:(x2)
