Няма шега, чезнех непонятно
в онзи хладен град, чужд и непознат.
Ала сега връщам се обратно.
Кой ли по-добре ще ме разбере?
Без море живял ли си дълго, цяла вечност,
без мълчани изгреви край брега солен?
Без море живял ли си, толкова далече,
без елмазни залези, тъжни като мен?
Срещаш ме ти, стар приятел верен,
внезапно връхлетял кратък спомен бял.
Пак сме сами и споделям с тебе.
Кой ли по-добре ще ме разбере?
И отново лятото вае крехък замък,
натрошени мидите ронят се под мен.
Дай крило приятелю, да политнем двама
и прегърнем изгрева, над брега солен!
Без море живял ли си дълго, цяла вечност,
без мълчани изгреви, край брега солен?
Без море живял ли си, толкова далече,
без елмазни залези, тъжни като мен?
