Всеки път, щом погледна в тебе
и забравям как се казвам,
пулсът пак бясно бие в мене:
бум-тики-тики, бум-тики-тики.
Ти мълчиш, пак мълчиш,
знам, че най-редовно това го чуваш:
Ти, ти, съня на всеки мъж вълнуваш,
ти, ти, не се шегуваш ти...
Припев:
Знаеш откога искам аз нощ и ден
ти на четири очи да си с мен,
но не знаеш май,че съм луд и готов
за теб да пазя цялата си любов.
Знаеш откога искам аз нощ и ден
ти на четири очи да си с мен,
ще видиш, че аз съм, което ти трябва,
очаквай неочакваното!
Смееш се, може би си права –
аз пък за кого се мисля?
Но защо в теб сърцето прави:
бум-тики-тики, бум-тики-тики.
Ти мълчиш, пак мълчиш,
но очите твои ми казват всичко:
да, да – не съм ти никак безразличен,
да, да – предчувствам любовта!
Припев...
Да, да – не съм ти никак безразличен,
да, да – предчувствам любовта!
Припев...
Когато те целуна и ще разбереш едно –
с тебе сме родени затова – да сме заедно,
не за ден, за нощ или за две – не, не,
не го отлагай още, с мен бъди –
на четири очи!
