Не обещавам,
понякога така се забавлявам.
Съжалявам.
Не преминавам,
през линия която очертавам.
Съжалявам.
Не закъснявам,
понякога за срещата забравям.
Съжалявам.
Не подранявам
и никога да края не оставам.
Съжалявам.
Вървя по своите следи,
чадъра си забравих, дано не завали!
Аз знам, че утре може би,
най-хубавото нещо тепърва предстои.
Не се съмнявам.
Зад мене мостовете ги изгарям.
Съжалявам.
Не обещавам,
понякога така се забавлявам.
Съжалявам.
Вървя по своите следи,
чадъра си забравих, дано не завали!
Аз знам, че утре може би,
най-хубавото нещо тепърва предстои.
Между сянката и светлината живота върви
и се ронят звезди там, където си ти.
И луната, която изобщо не може да спи,
всичко вижда нали? C`est la Vie, C`est la Vie!
