Димо Невена думаше,
любе Невено, Невено,
събирам любе, тръгнувам
в Стамбула града ще ида!
Там много дали ще взема,
пък има много душмане,
душмане и каратлии,
там може нещо да стане!
Там може нещо да стане,
да мене любе убият,
да не ме любе жалееш,
църно на глава не туряй!
Църно на глава не туряй,
да не ме любе жалееш,
да не се радват Невено,
мойте и твойте душмане!
