Ранните изгреви, късните залези
идат над света.
Как ли от времето с дъх да запазиме
вечна любовта.
Нека запазиме чувството влюбено
и да изгорим.
Ние без огъня с теб сме загубени,
както си летим.
И както със теб да се лъжем,
виновни, когато виним,
длъжни ний пак ще останем
на огъня, в който горим.
Ще има въздишки измамни
и връщане с поглед назад.
Но важно е с теб да сме двама,
макар и за миг в този свят.
